Искам да съм пак такава
бяла,бяла,бяла...
А колкото повече порастваме

Под мократа кърпа на нощта
любовта почива бездиханнна..
извива се болна и трескава,

Уморявам се от болки
под ресниците на утрото
-от доста време

Редица болезнено разминаване
и грешно настроени чувства..
поредица извисяване,падане,

Аз съм много тежко вино.
И колебанието ти
                           би било разбираемо.

            Така се случи ,че  всички тези прекрасни хора,които ми честитиха,
             го направиха под този толкова тъжен стих...
              Трябва днес това да се поправи!..

Отдавна се храня с тези трохи
-на твоето подхвърлено внимание.
През снегове,дъждове и мъгли....

Каква ирония-днес е твоя,утре моя.И в началото,преди да зная,ме беше някак подсъзнателно страх от това-че бихме могли много да си приличаме...Невъзможно би било да не го запомня...И да не отбележа някак тази дата.
По-скоро ще съм благодар...

Под нежни резедави сенки
опитай се да помълчиш
така,докато си още пленник

Ако поискаш някога да си отида,
ще си опаковам самотата
и целувка за сбогом ще ми стига: