Толкова безбожно рано?Не..
Но гъделичкащо съмнение
мигновено буди се у мен,

Аз вече не приличам на себе си.
Като че спря да ме има съвсем.
Топят се във времето дни и месеци

Нахлува през прозореца луната,
докосва с устни моето сърце
и с нежни сенки по стената

Няма да я забравя тая болнична стая.И не трябва.
Чудно защо повечето хора имат нужда точно от това,за да се осъзнаят.В една такава въртележка ""..още един час и...",започваш да гледаш на много неща по съвсем друг начин.На мен често ми го ...

Пак онзи поглед:""Не ти простих""
след мое  прегрешение всяко.
Кажи  ми:остана ли нaкрая някой

Дъжд като от времето, когато
вечер залезите бяха розови
и топла и ухаеща земята;

Пак ли?В тиха утринна мъгла
невидима сянка безшумно пълзи
в своята нежна,закъсняла тъга,

Останахме с тебе двамина.
Другите играха пас.
Минути вече отминаха

Тя е невидима и сигурно нетленна.
Зад откровената,светлата,крачи и тая-
като сянка черната,грешната в мене.

Като насън-не се страхувай.
Можеш всичко да ми кажеш.
Мислите си с думи нарисувай..