Tичам.Въздухът тежи като балада
в тази нажежена до максимум нощ;
с черни конци крои тясна ограда

Почакай!Искам да ти се обясня в любов.
Ти ме познаваш,аз съм изтъкана от лоши моменти.Презимето ми е драма...А винаги,в най-тежките си времена,съм можела да разчитам единствено на теб.Сигурно ще е така и занапред..А мен ме има в това бъде...

Събуждам се  с оная нужда..
искам да те видя пак.
А си чужд,аз съм чужда

Може би в някоя безумна вечер
след кафето черно в късна доба
безшумно вдъхновението по терличе

Гледам те как си отиваш...
още чувствам твоя отпечатък...
Силуета ти бавно се скрива,

Както някога,така и сега,
се връщаме мрачни по тъмно,
с болната,вече тръпчива тъга,

Искам да ти кажа.
Обичам те.
Не помня откога...