…Към далечината,към светлините,към шума от влака,пътуващ за някъде много далеч,това е едно странно чувство,за което не можеш да разбереш случвало ли се е, къде точно,къде е това място,където толкова искам да отида?..Или е нещо,което никога не е било,а се е родило от вечното ми желание да избягам,да бъда където и да е,но другаде..?

А аз,колкото и да не искам да бъда сериозна,да приемам всичко толкова навътре, трябва или да съм тук,или да ме няма,брате.Подредили сме си така живота,че някакси винаги си търсиш мястото,а напоследък е и все по трудно,и или стоиш безучастно, все едно не вярваш на очите си,наполовина навън,или си търсиш мястото и сменяш територия,убеждения или пол.Това,което си.Докато пасне.Докато бъдеш приет.Аз приключих с това…Вече почти мина първата половина на живота ми и в нея аз исках да бъда обичана.Да бъда част от нещо.Докато растях и получавах обич само от един човек,аз държах всичко,което имам да дам,в себе си,но приемах това като нещо,за което по-късно ще намеря кой да получи.По-точно нещо,което трябва да се изчерпи,да се раздаде.Оказа се,че е нещо,което трябва да се запълни… И се опитвах да се харесам на всички,да бъда приятел на всички,да бъда посрещана винаги с усмивка.И ако трябва да сме честни,успях,почти с всички,успях.Отне ми време да разбера защо е така,и да се науча да обичам себе си,без да имам нужда от оценка.Без да търся съвършенство,без да се обвинявам за грешките…Приключих с това.В останалата част искам да съм защитена.

И истината е,брате,че е все едно вземаш още нещо от мен.Още едно.Защото когато се научих да се обичам,се научих и да не очаквам от другите нещо,което не могат да ми дадат.Научих се да затворя вратата след фантазията за любовта,за която съм чела в книгите,за която съм мечтала и съм чакала.Знаеш все пак,че някои не се отказват от тази мечта никога.Аз ти я дадох в ръцете,защото осъзнах,че тук,на това място, това не може да ми се случи.И както ти казах,това ме освободи,но и ме накара да не искам да остана.Още една идея по-силно.Ако бяха по-различни,ако бяха повече или по-детски, всички тези мечти можеха да ми изглеждат сега смешни,малки,неважни.Но и двамата  знаем,че не са.И сега се чувствам така,сякаш моят дом,моята вече единствена останала малка цел,е поредното нещо,от което не се отказвам,защото е материално и преходно,а защото съм се примирила,че  е още нещо,което няма да имам.

Може би,разбира се,това идва с годините,зрелостта и мъдростта.Никога не съм искала да повярвам,че това означава да се отказваш.Да видиш колко  дребно и ненужно е това.Предполагам,че и затова истински мъдрите хора не се мъчат да научат другите – защото ако гледаш на света от този ъгъл всичко е безинтересно, бестрастно,разбираш ли?Това е все едно да играеш игра защото вече си се съгласил, защото не искаш да изоставяш отбора си и защото все пак не си сигурен какво е чувството да си победител.Каква е  наградата.Не защото й се наслаждаваш.Или защото искаш да продължиш.

И затова,не можеш да си щастлив.Защото трябва да се стремиш към нещо,разбираш ли?Да искаш.А ти ме караш само да се отказвам.Да оставям зад гърба си,да забравям. Но тази мъдрост,тази печал,не прави нещата по-лесни или разбиеми в свят като този.Напротив,обезсмисля ги.Когато бях фантазьорка,бях много по-щастлива,да знаеш.Понякога е по-добре нищо да не разбираш.Блажено невежество.

Надявам се,че има още на какво да ме научиш.

Разбира се,това е иначе казано.Можех да го нарека загуба,а не отказване.Загуба на  близки,приятели,дом,работа,мечти,каквото и да е.Но някак израстването е пълно с това.Добре,не казвам нищо.Не е и нормално човек да узрява,без да страда.Но ако пътят към това е низ от загуби – или отказване,от всички малки,дребни,преходни неща,дори като един човешки жовот,това е съвсем различно.Аз живея в съвсем различен свят,брате.В който на почит са точно нещата,от които ти искаш да се откажа.Това не ме свързва с тях,не ме кара да живея по-пълноценно.Те са други, половината от тях изобщо нямат души.Караш ме да съм повече в твоя свят, отколкото в моя.

Затова си мисля,че трябва да има нещо повече,отвъд това,но и нещо,което да запази връзката ми с тази земя.Трябва да има нещо.