Аз вече не приличам на себе си.
Като че спря да ме има съвсем.
Топят се във времето дни и месеци
и всеки по малко взема от мен.
Живея на гърба на стари дати
на усмивки сега измръзнали,ледени.
И ми изглеждат всички непознати-
като че чужди,познавани временно..
Уж е пълна с хора,с топлина
а все сама съм в тая стая.
За всички исках да съм светлина
и за себе си сянка останах..
Не приличам  на тая,предишната.
Тя е отдавна мъртва,погребана.
Не е оттогава нищо същото-
откакто спрях да живея за тебе.
Взе със себе си сърцето
онази,която някога бях;
в ръцете й на хиляди парчета
разпадна се във въздуха на прах..