Скъпи, Някой моля ти се аз  
в този късен час, 
най – накрая да решиш, 
напред ли избираш да вървиш 
или тук при мен ще поседиш. 
Ръката ми ще хванеш ли 
и двамата с теб ли ще вървим? 

От много време, там сред нищото стоиш, 
на пътят по средата седнал си 
и чакам те, просто да решиш, 
защото пречиш ми да мина 
и спираш ме да продължа. 
Моля ти се скъпи, Някой, 
не стой повече така … 
стига мисли, стига чака!  

Време ти е вече да решиш 
и пътят ми най – сетне да освободиш. 
Ела хвани ръката ми и просто остани, 
или иди си, пътят си ти избери 
и по него продължи, 
не се обръщай, не ме търси,  
не се завръщай... върви!