Усещането как бавно минава през теб и се стича по вените ти е едно от тези,които ни свързва…

Мога да видя и да прочета всичко в очите ти,колкото и да те дразни това.Мога да усетя това,което искаш,мога дори…да го поискам преди теб.

Понякога в желанието си да ме заблудиш правиш неща,които биха минали само пред някой, който не те познава…но не и пред някой,който прилича толкова много на теб.

В желанието си да ме излъжеш можеш да изиграеш хиляди роли,можеш да измислиш милиони сюжети единствено за да докажеш,че го можеш.Можеш разбира се.Аз мога и още.

Когато затворя очи,те виждам,и понякога дори когато ги отворя и върша машинално всичко, имам чувството, че още си пред очите ми и не мога да се отърся от теб.Не мога да се събудя…

Мисълта за теб е едновременно близо и далеч,едновременно ме дразни и ме кара да искам… Смисълът е да е невъзможно,да е трудно и да знам,че това няма никога да бъде истина. Но  света,в който е,много често ми изглежда такъв,който си заслужава…да зарежа на момента всичко.

Защото човек често се уморява.Уморява се да се усмихва,да бъде любезен.Да говори едно, когато мисли за друго,когато иска съвсем друго,когато толкова му е омръзнало да е  някой друг,че вече е забравил кой е.Уморява се да вярва и да иска да променя хората,да се надява, че някога ще бъде различно.Разбира се,че няма.Всичко е такова,каквото е,каквото беше още тогава,когато чашата беше винаги пълна.

Сега се усмихваш тъжно на всичко това,което беше тогава.Но днес утехата е във виното и ние много добре знаем,че хората са различни,че днес истината е въпрос на гледна точка и че всеки би ти помогнал единствено за да вземе нещо от теб.Постепенно и ти се научи да живееш без болка от този факт.

Не забравяй,че знам.

Знам и че това,което трябва да се случи,ще се случи.Както и онова добре запомнено изречение, „Аз си знаех,че това ще се случи“…Да,човек понякога е преследван от някакво необяснимо усещане,което рано или късно се оправдава…в моментите,в които не можеш да си дадеш обяснение,не можеш да намериш оправдание,когато не можеш да повярваш,че това си бил ти… Че имаш и друга страна,че тя е част от теб.Но има места,има хора,с които не се питаш кой си; с които всички въпроси в главата ти губят значение и се чувстваш така,все едно си намерил покой.

Все едно си намерил себе си.

За теб аз съм усещането,което гъделичка стомаха ти,което се разлива бавно по тялото ти и което оставя зад себе си всички други неща…което те кара да забравиш.Не бягай от мен…  Това е все едно да бягаш от себе си.Нека чакаме момента,в който ще можем да се разкрием, в който няма да влизаме в ничии рамки и в който няма да правим това,което се очаква от нас,защото останалото не е редно.Този един миг,заради който си заслужава цял един живот.. Не бягай от мен,не отричай,не прави това,което трябва,не се обвинявай,не мисли за после,не мисли за утре дори,за никого не мисли,забрави за всичко останало,всичко забрави и ме остави просто да се разлея по теб,по устните,по тялото,по сърцето ти,да се влея във вените ти и да те напия.Остави ме,затвори очи…