Аз ли?Аз ли коя бях?За спомнянето си спомням,но от това повече не искай.Как съм стигнала до тук не зная,случи се.Случи се някъде измежду уж невъзможни неща и между чудесата,които чаках,но така и не се случиха.Ако сега си ми забил ножа в сърцето - прекрасно,защото значи,че е още там.Аз го похабих май?Знам ли.Не можах повече...а опитах,заклевам се,че опитах.Не знам как се е случило и защо не съм усетила,но някак престанах да усещам и престанах да искам каквото и да е.И това,че знам всичко предварително,е едно от най-тъжните неща,които можеш да си представиш.Знам,да,от първата до последната стъпка,от първата до последващата реакция,мога план да начертая и току виж не е кривнал и метър.Не са ми били такива перспективите,да знаеш.Дори напротив,по всички показатели аз трябваше да съм потоянна и сериозна,да искам сериозни неща,сериозни хора,да мразя промяната и да се откъсвам трудно от установените неща,да бъда даже зла и пресметлива.За каприза  може и да се  опитам,ама нищо няма да стане,нямам сила...Все едно е,няма значение как ще го изиграя.В мен нищо не усещам,освен че всичко е обратно на това,което трябва да бъде.Така че водката за раните винаги ще бъде перфектния подарък,а не цветята,печелиш!А бях романтичка,представи си.На мен ми се извиняваха,че не могат да са такива,сякаш има някакъв норматив за покриване...Ето ме днес по-цинична и безчувствена отвсякога – ще му се изсмея на розите,понеже,междудругото,и учтивост не ми е останала.Понякога опитвам и мога,още ми се удава,но не отвътре вече,а така – по настроение.

  Ако някога съм рисувала себе си по един начин,то сега портрета ще прилича повече  на някой друг,отколкото на мене.Може би съм се старала да бъда пак същата,вече не помня,но и резултата е виден.
 Днес искам много да ме боли.Искам да ме мъчиш и да ме дразниш,искам само да почувствам.Искам само да усещам живота във вените си,кожата си да усещам,да съм жива....Искам всеки дъх да е нов,всяка минута различна...това вече не може да се понася.Най – малкото е пилеене и най – малкото жалко,защото аз толкова имах да дам!

 ...Толкова имах да дам,че остана,много остана и така и до днес.Днес сядай на масата,аз играя за поледно.Аз вече нямам късмет в любовта,може би имам късмет в картите.Всичкото ми останало залагам,залагам и себе си,нека бъде.Нека преди последния момент да има тръпка,да не иде всичко нахалост,преди да иде в огъня...

Нали като последен няма да ме изненадаш?