Виж
аз съм същото момиче
и живея днес
в същата лилава блуза
тя ми е като втора кожа
в нея
за моето днес няма утре
и за моите рани няма лекарство
замълчи си
това го знаем само ти и аз
сега
отвън ще облека нещо ново
и ще правя това,
което моите учители ме научиха
защото се уморих от тебе
но от себе си най-много се уморих
от едни и същи уроци
много бърках и много грешах
но днес вече зная това
че прошка не се дава
щом не бъде поискана
чудят се за какво ги обвиняваш
и отминават
по-леко няма да ми стане
и чиста няма да остана
конците
като по тая лилава блуза
се скъсаха,
колкото и да ме кърпиха
аз вече зная това
срамно би било за ученика
това време на уроци
ако накрая не е измежду тези
които никога не искат прошка,
а учудено повдигат вежди
и отминават

Страхотно написано! но от себе си най-много се уморих
от едни и същи уроци
много бърках и много грешах
но днес вече зная това
че прошка не се дава
щом не бъде поискана
чудят се за какво ги обвиняваш
и отминават

Добре ми дойде това четиво срещу деня за прошка утре.