В люляково сладка вечер
когато мрака пътя заличи,
стоиш,усмихнат и увлечен,
и унесено затваряш очи..
и ето ме,лилаво нежна,
в упойваща дрезгавина,
погледнеш ли ме-поглед свеждам,
усмихвам се и моля те-ела...
И тогава ти дали сънуваш
или е истина се питаш.
Може би само така ти се струва
но защо пък просто не опиташ
да се отдадеш на тая тръпка,
без да мислиш за после?
Ела,приближи ме с тихи стъпки
и протегни ръка да ме докоснеш..